На 13 и 14 ноември 2023 г. в София за 8-ма поредна година фондация „Глобални библиотеки – България” (ФГББ) организира национален форум за обществените библиотеки от мрежата „Глобални библиотеки”, които вече наброяват 1008. Обществената библиотека като център на местната общност беше във фокуса на форумa, които мина под надслов „Партньорство за устойчивост“, с което се отбеляза и 10-та годишнина от учредяването на ФГББ като приемник на Програмата „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки“, изпълнявана в периода 2009 – 2013 г. и по-известна като Програма „Глоб@лни библиотеки – България”.
Обръщения към участниците във Форума направиха Тома Биков, председател на комисията по Културата и Медиите в 49 Народно събрание, който изтъкна, че държавата е длъжник на библиотеките и трябва да преосмисли своята политика по отношение на културата и образованието, ако искаме обществото да просперира. Заместник министъра на културата Виктор Стоянов поздрави ФГББ с десетата годишнина и каза, че горд с помощта си за осигуряване на национална съфинансиране през 2013 г. за да може днес Фондацията да се е утвърдила като организация, която работи за модернизацията на обществените библиотеки. изрази гордост от своят принос пред 2013 г. Емилия Лазарова, заместник министъра на образованието и науката подчерта, че библиотеките като образователна среда ще имат все по-голяма значение за повишаване на грамотността и любовта към четенето. Министърът на финансите Асен Василев, които присъства на Тържествената церемония за връчване на годишните награди на ФГББ „работата на библиотекарите не е професия и не е занаят,. тя е призвание…” и добави „вашата работа е много трудна, защото вие трябва да запалите искрата в децата, така че на тях да им стане интересно, любопитно, забавно да се занимават с нещо, което не е секси, не е модерно. Не е направено така, че да им привлича вниманието, както интернетът и телевизията, но пък развива въображението, развива мисленето и ги прави творчески личности.“
Форумът протече в общи и паралелни сесии и дискусионни панели, в които участваха 30 говорители и панелисти.
ДЕН 1
Участниците във Форума имаха възможност да чуят представители на International Federation of Library Associations and Institutions (Международната федерация на библиотечните асоциации – ИФЛА), European Bureau of Library Information and Documentation Associations (Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации – ЕБЛИДА) и Stichting IFLA Global Libraries (Фондация СИГЛ).
- Поради здравословни проблеми Хелън Мандл – заместник генерален секретар на ИФЛА не можа да присъства, но направи видео презентация, в която обърна специално внимание на 10-годишнината на фондацията и отбеляза громни подобрения в развитието на капацитета на библиотеките и библиотекарите да подобряват и да носят полза за живота на гражданите в България. Тя представи усилията на ИФЛА, насочени към изпълнение на Целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР) с участието на библиотеките и Library map of the world, в която се споделят истории от библиотеките в изпълнение на ЦУР, както и важността на Open Access and open science и възможностите, които дават на обществените библиотеки да включват гражданите в различни аспекти на науката и събирането на данни, независимо дали става дума за качеството на водата или броя на птиците в крайградските градини (citizen science). Г-жа Мандл поздрави участниците и от името на президента на ИФЛА Вики Макдоналд и генералния секретар на ИФЛА Шарън Мемис.
- Хела Клаузер, вицепрезидент на ЕБЛИДА и председател на Германската библиотечна асоциация акцентира на това, че в Европа има над 65 000 обществени библиотеки, свързани в различни мрежи, с оглед на целите, които са си поставили. Тя подчерта, че днес ЕБЛИДА днес работи за библиотеки, които се стремят към устойчиво, приобщаващо и демократично общество, библиотечно законодателство, ЦУР, промени в политиките за библиотеки в ЕС и достъп до различни фондове. По-конкретно тя открои: EU Work Plan for Culture 2023 – 2026: Priority B. Culture for the People , EBLIDA/Council of Europe Recommendations for library legislation and Policy. Друг основен акцент в нейното изказване бяха предстоящите избори за Европейски парламент през 2024 г. и ролята, която библиотеките могат да играят за разпространение на информация за изборите и за значението за европейските граждани да използват правото на глас (демокрация). Библиотеките могат също така да използват изборния процес, за да се застъпят за себе си, като се свържат с партиите и кандидатите и ги информират за конкретни теми, с които се занимават в момента, за да влизат след изборите в дневния ред на новия ЕП. Изработването на общи послания, които да се комуникират от библиотеките в Европа би повишило силата на нашия глас, смята г-жа Клаузер.
- Инга Лунден, член на борда на Фондация СИГЛ обърна внимание, че те работят на международно ниво и най-вече в партньорство с ИФЛА за овластяване на библиотеките за подобряване на живота на хората и в подкрепа на устойчиви общества. За СИГЛ е особено важно да се създадат условия за формиране на лидери, които работят на регионално и международно ниво и се застъпват за интересите на гражданите и правят видима дейността на библиотеките в изпълнение на ЦУР през Library map of the world. В края г-жа Лунден прикани участниците за момент да се замислят и да споделят с най-близко седящия до тях участник какво са направили последно, което е помогнало или повлияло на живота на техни съграждани.
Модерираната дискусия, водена от журналиста Милена Янинска, започна с първата група на библиотечните специалисти – Надежда Груева (директор на РБ „Захарий Княжески” – Стара Загора), Валентина Терзиева (директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев” – Димитровград); Соня Първанова (библиотекар в НЧ „Христо Ботев – 1898“ – Рила) говориха за различните дейности на ФГББ, в които са участвали техните библиотеки през изминалите години, за полезността на провежданите обучения по актуални за професията теми като информационна и медийна грамотност, комуникация в социалните медии и други, като откроиха важната роля на проект BIBLIO, финансиран по програма Еразъм + за нови профили на работа в библиотеките в цифрова среда, за да предлагат нови услуги на потребителите си. От страна на читалищните библиотеки, Соня Първанова подчерта, че грантовата схема за малки проекти на Фондацията преди години е била изключително полезна за малките библиотеки да разработват и предлагат програми за определени групи от местната общност. Проектите по Еразъм за мобилност са дали възможност на специалисти от общинските библиотеки да посетят други библиотеки в рамките на ЕС и да научат нови неща, да обменят опит и да приложат творчески наученото в техните библиотеки.
В следващата дискусия се включиха застъпници и приятели на библиотеките – Александър Шпатов (Сдружение за градски читални[1] и съучредител на фондация „Четене“ ), Валентина Стоева (Председател на фондация „Детски книги” и фондация „Четене” – посланик на библиотеките и радетел на детското четене) и Елица Баракова (Изпълнителен директор BCause, която многократно е обучавала в застъпничество и е подпомагала чрез нейната организация читалищни библиотеки от цялата страна). По отношение на фокуса на дейност на ФГББ в близките години Александър Шпатов и Вал Стоева наблегнаха на необходимостта за се работи за повече четете, повече грамотност, които дават на хората възможност да се информират, да правят осъзнат избор, възможност за икономическо развитие и устойчиво общество. Като най-близки до хората по места, според Елица Баракова, библиотеките трябва да следят за възможности, да търсят сътрудничество и да разчитат на тяхната подкрепа при добре формулирани каузи с ясни цели.
Панелната дискусия завърши с председателите на управителните съвети на Фондацията през изминалите 10 години – г-жа Гинка Чавдарова, първи председател и дългогодишен изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, която има изключително важна роля в тези първи години, когато се защитава предложението пред Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ за институционален грант и се осигурява национално съфинансиране; г-н Венцислав Велев, който е начело на УС в годините, когато фондацията става член на национални и международни партньорски мрежи и започва да работи по-активно по проекти и г-н Михаил Бояджиев, който е член на Управителния съвет от самото начало, излъчен от Българската библиотечно-информационна асоциация и настоящ председател, който се застъпва за по-тясно сътрудничество с местната власт и работата на библиотеки в мрежа, която да предлага достъп до услуги и обучения за гражданите. В тази последна поред, но първа по важност с оглед на бъдещото развитие на ФГББ дискусия, участниците коментираха първите година на съвместна работа в тази Фондация, която е единствена по рода си неправителствена организация в страната с участието на министерства и неправителствени организации. Панелистите смятат, че в бъдеще ФГББ трябва да работи за всички обществени библиотеките, да задълбочава и разширява партньорствата, особено с местната власт, защото библиотеките, независимо дали са големи или малки, са най-близо до хората.
ДЕН 2
Във втория ден на Форума „Партньорството за устойчивост“ се проведоха 3 паралелни сесии.
В рамките на панела “Библиотеки – партньор в образование” с модератор Валентина Стоева учaстваха библиотекари и други организации, работещи в сферата на формалното и неформално образование. Красимира Димитрова от ЦРЧР сподели какви са възможностите за библиотеките да кандидатстват по програма “Еразъм +” и как може да се кандидатства за акредитация. Иглика Иванова от Коалицията за медийна грамотност разказа за инициативите, които Коалицията провежда в рамките на Дните на медийната грамотност и за материалите, които скоро ще са достъпни на български език на сайта на Коалицията. За Музейко, който от началото на тази година е част от културните институти на Столична община, говориха Ия Петкова и Ася Благоева. Те обърнаха внимание на образователен проект, който предстои да развият съвместно с няколко библиотеки в страната през следващата година и изразиха готовност да работят в по-близко партньорство с библиотеки от страната в бъдеще.
От страна на библиотеките бяха показани два много успешни проекта, които показват устойчивост във времето. През годините Регионална библиотека „Любен Каравелов” – Русе работи за придобиване на финансова грамотност за деца с фондация „Инициатива за финансова грамотност“ и за възрастни първо по проект на ФГББ, след това с УниКредит банк в Русе и отново с ФГББ по програма Еразъм+, в които фокус са възрастните 50+ като са обучени библиотекари и е създадена многоезична обучителна платформа по финансова грамотност. Резултат от друг изключително успешен съвместен проект на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора и Института за съвременна психология в Стара Загора, превърнал се в устойчива програма за обучение на библиотекари и част от методите, които вече обучените библиотекари прилагат, е библиотерапията. Проектът постави начало на библиотерапевтичното консултиране в българските библиотеки, базирано на изкуството на художествения текст и слово. В курсовете на ББИА за консултанти по библиотерапия са обучени над 350 библиотекари от България и Северна Македония.
В панела “Технологии в библиотеките” с модераторът Александър Кръстев, създател на сайта “Аз чета”, участваха разнообразна група от практици и експерти в прилагането на технологиите в библиотечна среда. Най-голямо внимание гостите на панела отделиха на презентацията на Нели Неделчева от Министерство на културата, която представи условията, при които културните институции в страната могат да се възползват от финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост – амбициозни и измерими цели, които да доведат до конкретни резултати.
Алекс Ризов от Майкрософт представи идеите на технологичния гигант за промяна на библиотеките чрез дигитална трансформация на всяка една стъпка от взаимодействието с техните читатели. Петър Андреев от ФРГИ показа нагледно как Tech Soup, платформата за дарения и отстъпки за НПО от страна на технологични компании, може да улесни работата на библиотеките в страната, спестявайки част от разходите им за софтуер.
Финалът на панела беше отделен за добрите практики. Директорките на регионалните библиотеки във Варна – Радка Калчева и във Враца – Силвия Павлова, както и Камелия Конева от Американския ъгъл на Столична библиотека, дадоха редица примери от своите институции за това как реализирането на малки и големи идеи в полза на читателите може да спести време на библиотекарите и да освободи ресурс за още нововъведения. Сред разгледаните примери бяха виртуалният библиотекар Ели, който спомага за освобождаване на 16 работни часа всеки ден във варненската библиотека; книжният подкаст на библиотеката във Враца и разнообразните STEM занимания, които Американският ъгъл предлага в сградата на Столична библиотека и по време на пътуванията на мобилните библиотеки в Софийска област.
В сесията „Библиотеките в изпълнение на Целите за устойчиво развитие на ООН” с модератор Спаска Тарандова участваха НПО организации, представители на бизнеса и на обществените библиотеки. Цветелина Нешкова, Председател на УС на БПМР говори за партньорството в рамките на Платформата, в която членуват 16 национални организации с идеална цел в областта на социалната справедливост, политиката на България и ЕС за развитие, Целите за устойчиво развитие на ООН и глобалното образование. Тя обърна специално внимание на проект „Gaming the goals!“, по който има разработени материали по глобално образование за различни възрастово групи, които библиотеки могат да ползват в работата с деца и ученици и са достъпни онлайн. Йоана Цонева от ИКЕА представи проекти, свързани с културата и образованието, подкрепени от компанията през годините като подчерта, че началото е поставено с изграждането на първата „Стаята за ранно детско развитие“ в Столична библиотека през 2013 г. От Зелени Балкани и регионалната библиотека в Стара Загора споделиха за техния партньорски проект, финансиран от ФГББ, за формиране на отговорно отношение към животните и по-конкретно към птиците, които живеят в градовете и имат своето място в екосистема с деца и ученици. За опита в изграждането на новата сграда и номинацията им за „Зелена библиотека“ в годишните награди на ИФЛА през 2022 г. говори директорът на Регионална библиотека „Пейо Яворов“ – Бургас. Библиотеката има традиции в работата с ученици за отговорно отношение към природните ресурси и ограничаване на последиците от пластмасовите отпадъци. За проект, свързан с изпълнението на друга от Целите за устойчиво развитие – равенство на половете говори Калина Иванова, директор на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново, която представи как чрез литературата европейските тийнейджъри се възпитават като читатели и творци. Проект G-Book2 е продължение на G-Book1, финансиран по програма Еразъм.
В рамките на Форума бяха потърсени нови възможности за бъдещо сътрудничество на национално и европейско ниво с цел библиотеките да разширяват своите възможности като информационни посредници и центрове за устойчиво развитие на общностите. Развитие на информационна и медийна грамотност, предоставяне на възможности за учене през целия живот, развитие на креативните и предприемачески умения, повишаване на участието на гражданите в обществения живот са сред основните дейности, които изпълнява съвременната обществена библиотека в партньорство с различни бизнес и други организации.
Участие във Форума взеха над 150 представители на обществените библиотеки от цялата страна, академичните среди и бизнеса, изпълнителната, законодателната и местната власт, неправителствени организации и бизнеса, както и представители на международни библиотечни организации.
В рамките на Форума на тържествена церемония на 13 ноември 2023 г. бяха връчени VII годишни награди на Фондация „Глобални библиотеки – България“ в четири категории.
Медийни партньори на форума „Библиотеките днес“ през 2023 г. бяха Българското национално радио и Българската национална телевизия, както и онлайн изданията „Аз чета“, „Детски книги“ и Kafene.bg. За място на провеждане беше избран Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“.
[1] „Сдружение за градски читални” е носител на наградата на ФГББ за Спомоществовател през 2017 г.