АНАЛИЗ НА НУЖДИТЕ НА РАБОТЕЩИТЕ В БИБЛИОТЕЧНИЯ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТ BIBLIO
ФГББ като партньор в изпълнението на проект „Biblio – повишаване на дигиталните умения и компетентности на библиотекарите в Европа” ( информация за проекта е публикувана на https://oldwww.glbulgaria.bg/bg/node/35271) вече няколко месеца активно работи по анализа на нуждите на работещите в библиотечния сектор в нашата страна Този анализ е многоаспектен, има няколко компонента и включва няколко основни дейности.
Вече е направено кабинетното проучване. В него има констатации и изводи относно нормативната основа на професионалното образование и обучение в България като са анализирани закони и други нормативни актове, както и държавните образователни стандарти и държавните образователни изисквания. Обърнато е внимание, че в последните години, с навлизането на ИКТ в библиотеките се идентифицира търсене на нови умения и компетентности и затова в страната ни от месец февруари 2020 г. е запознала работата по разработката на Държавен образователен стандарт (ДОС) за придобиване на квалификация „библиотекар“. Този стандарт ще даде възможност да се кореспондира с принципите на ECVET, като се определят професионалните знания, уменията и компетентностите, които следва да се придобият от обучаемия, групирани във вид на единиците резултати от учене (ЕРУ). Така ДОС ще може да осигури гъвкаво професионално обучение и повече кариерни възможности. Ще гарантира прозрачност на професионалната библиотечна квалификации, както и достъпът за реализация на пазара на труда.
Представена е картина на структурата и видове подготовка в образователната система в България като се отчита добра организация по отношение на управлението и контрола на придобиването на квалификации по професия от страна на НАПОО и Агенцията по заетостта, но се счита, че координацията между всички, посочени като доставчици на професионални образователни услуги институции и организации е лоша и неефективна.
Проучен е пазарът на труда и независимо от факта, че за съжаление нямаме специални изследвания за състоянието на пазара на труда в библиотечния сектор, сме направили опит да покажем някои проблеми и тенденции в неговото състояние и развитие, свързани основно с неясното категоризиране на работните места (тук се имат пред вид и библиотеките), наблюдавания голям дисбаланс в работните места по отношение на образованието и неоходимите компетентности, знания и умения. Направен е анализ на предлагани обучения и обучените библиотекари като се идентифицират проблеми относно липсата на прозрачност в работата на Центровете за професионално обучение (ЦПО). Обърнато е внимание и на факта, че в България все още няма създадена национална рамка за цифровите компетентности/National Digital Competence Framework, която да обособи нуждите, възможностите за обучения и видовете им, както и валидация на знанията на работната сила. Изведени са някои особености на националните ни политики по отношение на дигиталното включване и уменията в България като е обърнато внимание на това, че има Национална програма цифрова България 2025 на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и редица приоритети на Министерството на труда и социалната политика в рамките на национални планове и европески програми за подобряването на цифровите умения като част от реформирането на пазара на труда и подобряването на социалното включване в България. Тези приоритети са насочени към хора с ниски нива на умения; специфизирани са според възрастта; статуса на заетостта; доходите, образователното ниво и други.
Кабинетни проучвания в рамките на проекта са направили всички партньори и е изготвен доклад „Библиотечно дело в Европа – картографиране на професионалните нужди“ („Librarianship in Europe – mapping professional needs“).
В доклада се заключава, че европейският библиотечен сектор няма регулации на равнище ЕС. Всяка държава-членка създава своя регулация. Затова и описаните в отделните проучвания профили са много различни, политиките са с различна насочност и за различни групи от населението. В доклада се правят изводи относно възможностите на библиотеките да предоставят различни видове услуги; относно създаваните до сега у тях умения да проучват и посредничат между библиотеката и потребителя; относно формалното и неформално обучение, които се фокусират върху цифровите умения и други проблеми, свързани с дигиталната трансформация. Правят се изводи и за свободните работни места в сектора, като се обръща внимание на двете най-често срещани тенденции- секторът не наема много персонал и наименованието на работните места основно е „библиотекар“ или „библиотечен помощник“. Длъжности , вързани с цифровизацията като „дигитален фасилитатор“, „координатор на дигитална библиотека“, „дигитален каталогизатор“ и „анализатор на данни“ са идентифицирани само в Италия и представляват малцинство от свободни работни места. Посочва се , че библиотечният сектор се бори за финансирането си, много библиотеки са с недостатъчен персонал, те си позволят да наемат персонал на длъжността „библиотекар“, като обаче изискват от него да има и други умения, които да отговорят на нуждите на работните места в новите реалности. В доклада се предлага усилията да се насочат към проучване на възможностите за разделяне на определените длъжности в библиотечния сектор и как да се разграничат библиотечните специалисти един от друг.
В доклада се посочва първоначална разлика в уменията, която варира в отделните страни, партньори по проекта. Констатира се ,че напр. българските библиотекари имат желание да бъдат обучавани в цифрови умения, което показва ниско начално ниво на тези умения. От друга страна, изискванията за цифрови умения в Италия, Латвия, Белгия и Гърция показват, че се очаква едно начално основно ниво с възможност за повишаване на квалификацията в зависимост от наличните възможности за неформално обучение..
Съществуващите изследвания в страните партньори сочат необходимостта от педагогически умения от библиотекарите, тъй като се очаква те да извършват образователни дейности за своите потребители. Този набор от умения трябва да бъде придружен от умения за анализ на нуждите на потребителите, тъй като библиотекарите са специалисти, насочени към потребителите и трябва да могат да идентифицират нуждите на своите потребители, да ги предвиждат и да реагират своевременно.
В рамките на Анализа на нуждите на работещите в библиотечния сектор (Работен пакет №2 по проекта) също така беше подготвен вариант на онлайн анкета на български език. Тя в момента се попълва и предстои обобщение и анализ. Проведени бяха и няколко дълбочинни интервюта; работи се по представенянето на добрите практики за професионално обучение в страната.