Форум 2026

За форума

XI НАЦИОНАЛЕН БИБЛИОТЕЧЕН ФОРУМ 2026

библиотеките: памет за бъдеще

17- 18 ноември 2026

София

събитието е част от националния културен календар 2026 на министерство на културата

През 2026 г. Форумът е посветен на ролята на библиотеките в опазването, съхраняването и представянето на писменото и нематериално културно наследство.

Програмата ще обхване два дни:

Във вечерта на 17 ноември на официална церемония ще бъдет връчени X Награди на Глобални библиотеки – България
В рамките на целия ден, на 18 ноември – в зала 3 на Националния дворец на културата (НДК) – гостите на Форума са поканени да се присъединят последователно към конферентна програма и последващите я работни ателиета с практическа насоченост.

Форумът е насочен към широк кръг професионалисти от полето на библиотечната дейност, музей, архиви, включително студенти по библиотечно-информационни науки и опазване на културното наследство, както и представители на различни заинтересовани страни в областта на културата.

Ежегодният националният форум “Библиотеките днес” – иницииран и организиран от Фондация “Глобални библиотеки – България” (ФГББ) има за цел да представи ролята на обществените библиотеки в съвременното общество и да очертае техния потенциал като средищно място за местната общност. С партньорска мрежа от над 1000 обществени библиотеки, ФГББ работи за изпълнение на национални и европейски политики в различни сфери на обществено-икономическия живот – достъп информация и знание, достъп до култура, неформално образование и социализация на групи в неравностойно положение. Всяка година фокус темите на форума са различни – подбирани с оглед на актуалните предизвикателства и цели в развитието на библиотеките у нас и в европейски контекст. Всяко издание на форума, от една страна, подкрепя развитието на мениджърския капацитет и професионалните умения на библиотечните специалисти, за да могат те да обслужват качествено потребителите. От друга, обръща внимание на новите възможности за обществените библиотеки и услугите, които те могат да предоставят в условията на развиващо се информационно общество през XXI в., като обсъжда световните тенденции в разработването на услуги и програми за гражданите в контекста на тяхното практическо решение в българските условия.

През 2026 г. библиотечният форум си поставя за фокус темата “Библиотеките: памет за бъдеще”, чрез която целим да обърнем внимание към ролята на библиотеките в съхраняването и представянето на културно наследство.

Библиотеките са сред ключови институции ангажирани със съхраняване на паметта на местните общности. Регионалните, общинските и читалищните библиотеки са центрове на краеведската дейност. Те събират, съхраняват, обработват и разпространяват информация за публикациите за родния край. Библиотеките съхраняват и предават през вековете интелектуалното наследство и духовната памет на човечеството. Българските библиотеки пазят над 3 хил. ръкописни и 36 хил. старопечатни книги, над 700 вестници и списания, издавани до Освобождението, над 3 млн. архивни документи, над 83 хил. портрети, снимки и картички. Предстоящото за 2026 г. издание на традиционния и ежегоден библиотечен форум цели да акцентира върху ролята на библиотеките относно опазването на културното наследство у нас в контекста на Международния ден на нематериалното културно наследство – 17 октомври – обявен по инициатива на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа в рамките на 42-рата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през ноември 2023 г. Изборът на този фокус не е случаен, защото през 2026 г. се навършват 70 години от членството на България в ЮНЕСКО (присъединява се на 17 май 1956 г.).

В този контекст искаме да подчертаем пред самите библиотечни професионалисти в страната (идващи от регионални, общински и читалищни библиотеки), но също и пред широк кръг експерти от сродни области, ангажирани в опазването на културно наследство, колко е важна ролята на библиотеките, както и да отбележим постиженията им в това отношение през десетилетията назад, а също и да ги насочим относно потенциала за трансформиране на този опит към съвременната публика и опазването на тази памет за бъдещето.

Библиотеките са гласът на регионалната история и генеалогия в глобалната информационна общност. В Манифеста на ЮНЕСКО и ИФЛА (Международната федерация на библиотечните асоциации и институции) се посочва, че “Равният достъп до културното и научното наследство на човечеството е право на всеки човек и помага за популяризирането на обучението и за разбирането на богатството и разнообразието на света не само за днешното, но и за следващите поколения.”

Дигитализацията на книжовното наследство е постоянен процес. Чрез сайтовете на библиотеките е осигурен онлайн достъп до дигиталните колекции. В Европеана има над 148 хил. дигитализирани документи и изображения от български библиотеки.Тези наши усилия напълно съвпадат с друг основен приоритет на ЮНЕСКО и ИФЛА – “Преодоляването на дигиталното разделение също така поражда необходимостта от действия от страна на съответните органи за включване на информационната грамотност в учебния процес, както и към привличане на вниманието на хората към това, че много ценна информация от миналото все още не съществува в дигитална форма.”

Затова е ключов момент насърчаването на работата в мрежа между специалисти от библиотеки, архиви, музеи и свързани с тях общности и институции, както и насърчаването на развитието на колекции и потребителски услуги, свързани с опазването на културата на местно и национално ниво.

В Манифеста на ЮНЕСКО за публичните библиотеки като ключови цели, посочени в центъра на обслужването на публичната библиотека, са посочени такива, които се отнасят до информационното ограмотяване, образование и култура на общността:

1. Създаване и стимулиране на навици на четене у децата от ранна възраст;
2. Подкрепа на индивидуалното и на официалното образование, както и на самообразованието на всички нива;
3. Създаване на възможности за персонално творческо развитие;
4. Стимулиране на въображението и творчеството у децата и младите хора;
5. Укрепване на съзнанието за културно наследство, оценяване на изкуството, научните постижения и иновациите;
6. Предоставяне на достъп до културните изяви на всички изпълнителски изкуства;
7. Насърчаване на междукултурния диалог и културното разнообразие;
8. Поддържане на устната традиция;
9. Осигуряване на достъп на гражданите до всички видове информация в обществото;
10. Предоставяне на адекватни информационни услуги на местните предприятия, асоциации и заинтересувани групи;
11. Улеснения за развитието на информационни и компютърни умения;
12. Подкрепа и участие в програмите по ограмотяване за всички възрастови групи и насърчаване на такива дейности, ако е необходимо.

От 2017 г. българското читалище (чието съществуване започва от 1856 г.) е в регистъра на ЮНЕСКО на добрите практики – с решение на Междуправителственият комитет за опазване на нематериалното културно наследство. Читалищата са приветствани като равномерно разпределени по цялата територия на България, създавани от самите общности и отворени за всички, независимо от възрастта, пола, политическите и религиозните възгледи.
Регионалните библиотеки в страната са пазители на печатната културна памет (включително на образци в списъците на ЮНЕСКО) и все повече разширяват обхвата на своите дейности в представяне на разнородно културно и художествено съдържание. Те координират и подпомагат дейността на читалищата в своите области.

Тази ценност, която библиотеките носят, често остава неглижирана в публичното пространство, затова настоящият проект – чрез едни съвременни механизми на организация и комуникация с целевите групи – си поставя задачата да разгледа в позитивен ракурс ролята на библиотеките във връзка със съхраняването и представянето на културното ни наследство. Като свържем изпълнението на дейностите на българските библиотеки още с европейските и световните практики и тенденции допълнително ще покажем, че ние не изоставаме, а напротив, тук са провеждани много успешни модели, които вплитат предизвикателствата на локалния контекст.

Организатори и партньори

Основен инициатор и организатор:

ФОНДАЦИЯ ГЛОБАЛНИ БИБЛИОТЕКИ – БЪЛГАРИЯ

партньори конференция:

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПАРТНЬОРИ

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ

Програма

НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ 2026

17 ноември 2026 | Хотел Рамада

РЕГИСТРАЦИЯ НА ГОСТИТЕ НА ФОРУМА

15:00 ч.- 18:30 ч.
в хотел Рамада, фоайе

ВРЪЧВАНЕ НА X ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ НА ФГББ – официална гала вечеря

19:00 ч.- 23:00 ч.
в хотел Рамада, зала Диамант

Прочетете повече за Наградите на ФГББ тук >>

18 ноември 2026 | НДК, Зала 3

ФОРУМ 2026 „БИБЛИОТЕКИТЕ: ПАМЕТ ЗА БЪДЕЩЕ“

НДK – Зала 3 (ет. 7)

10:00 – 12:30 | ОБЩА СЕСИЯ
Културното наследство – стратегически ресурс за устойчиво развитие и ключов елемент в глобалната конкуренция

12:30 – 14:00 | ОБЯД

14:00 – 15:00 | ПАРАЛЕЛНИ РАБОТНИ СЕСИИ (A, B, C) – ЧАСТ 1

15:00 – 15:30 | КАФЕ ПАУЗА

15:30 – 17:00 | ПАРАЛЕЛНИ РАБОТНИ СЕСИИ (A,B,C) – ЧАСТ 2

A: Услуги за достъп до културно наследство | Зала 3
B: Краезнанието и неговия уникален характер в опазване на културното наследство и вдъхновяване на творчеството | Зала 3.1
C: Инфраструктура за достъп до културно наследство | Зала 3.2

17:15 – 18:00 | КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В ЗАЛИТЕ НА НДК (Обиколка с екскурзовод)

19:30 – 20:30 | ВЕЧЕРЯ В ХОТЕЛ РАМАДА

Говорители и панелисти

Спаска Тарандова

Спаска Тарандова е изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки – България”.
Целият й професионален опит е свързан с библиотеките, тяхното развитие и модернизиране. Работила е в Столична библиотека, като от 2008 до 2014 г. е заместник директор по библиотечната дейност и автоматизация. Специализирала е в САЩ и е част е международна група за иновации в публичните библиотеки /INELI / на фондация „Бил и Мелинда Гейтс”.
Дългогодишен сътрудник е на Постоянния комитет на секцията „Публични библиотеки” на ИФЛА, а понастоящем е член на Регионалната девизия за Европа, както и в Постоянния комитет за медийна грамотност на ИФЛА.Член е на Управителният съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация и на редколегията на списанието „ББИА онлайн”.
Един от създателите на една от най-успешните кампании за насърчаване на детското четене „Забавното лятно четене”. Активен участник и в кампанията „Чети с мен” под патронажа на Президента на Република България. Инициатор на стаята за ранно детско развитие в Столична библиотеки в партньорство с ИКЕА България.

сесия Услуги за достъп до културно наследство

Надежда Груева

Надежда Груева е директор на Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора и член на УС на Българската библиотечно-информационна асоциация от 2005 г.
Член на Сдружението на библиотечно-информационните специалисти, участвали в програми за образователен обмен на Държавния департамент на САЩ. Член на редколегията на списание „ББИА онлайн”.
Ключов обучител по направление „Услуги в модерната библиотека” на Обучителната програма на „Глобални библиотеки – България”. Автор на обучителни материали, обучител на обучители и супервизор. Национален обучител по темите, свързани с концепцията за превръщането на българските публични библиотеки в обществени информационни центрове. Създава и поддържа интернет страници, свързани с библиотеките.

Теодора Евтимова

Теодора Евтимова е директор на Регионална библиотека „Любен Каравелов” - Русе. Дипломиран магистър по Библиотекознание и библиография; магистърска степен по Финанси.
Работи активно за изграждане на устойчиви партньорства между публичния, частния и неправителствения сектори. Инициатор и апологет на проекти с национално и международно признание, осъществени в Русе с колектива на ръководената от нея културна институция, която реализирала проекти съвместно с различни международни и местни донорски организации. Сред партньорите на библиотеката са организации като EIFL-PLIP, Агенция за хората с увреждания”, Фондация „Глобални библиотеки“, Фондация „Русе – град на свободния дух“, Национален фонд „Култура“ и др.

Стела Ненова

Стела Ненова е завършила специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. получава научна степен „доктор“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, където в момента е главен асистент в секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми“. Работата ѝ е тясно свързана с изследването на местната култура, на читалищата като културно-просветни и граждански институции (културни политики, легислативна база и вътрешнонормативна уредба, връзка с местните общности, именна система и др.) и на опазването на фолклора като културно наследство. Автор е на множество научни публикации, както и на монографията „Читалище и фолклор“, която излиза през 2024 г. в издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“ и е първото цялостно научно издание, посветено на връзката между читалищната институция и българския фолклор.

Силвия Павлова

Силвия Павлова застава начело на Регионална библиотека „Христо Ботев” - Враца през 2009 г. и за 13 години успява да промени облика на културната институция, в която традицията среща модерното мислене. Участва в разработването на проекти по национални и международни програми. Инициатор и организатор е на професионални форуми, кръгли маси, конференции, срещи с автори, онлайн представяния, изложби, програми за насърчаване на четенето сред младите. Основател на първия литературен фестивал в Северозападна България „Враца - книжен град”. Регионален координатор по Програма „Глобални библиотеки – България”.

сесия Краезнание

доц. д-р Анета Дончева

Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“. Работила е в РБ „Дора Габе“ в гр. Добрич, 30 години в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на различни длъжности от библиотекар до заместник- директор. Учредител, заместник-председател на първия УС на СБИР, член на УС на ББИА,председател на УС на ББИА. Член на Съюза на българските журналисти.
Притежава образователни и научни степени в областта на библиотечно- информационните науки. Специализира в Германия и Австрия. Има професионален опит в областта на научните и практическите изследвания в областта на нормативната уредба и организацията и управлението на библиотеките, както и в администрирането и ръководството на библиотека и библиотечни дейности. През годините ръководи и координира редица международни и национални проекти и програми. Автор е на монографии, учебници, статии в научни и професионални издания, на множество доклади на национални и международни конференции.

проф., д. н. Цветанка Панчева

Преподавател в катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В обсега на нейните научни интереси са теми свързани с дигитализацията на културното наследство в институциите на паметта, краезнанието и библиографията, по които тя има над 190 публикации. Участва в десетки международни, национални и университетски проекти, особено в областта на цифровизацията и популяризирането на местните ресурси на библиотеките, на част от които е и ръководител.
Дългогодишен лектор е в Центъра за професионално образование и квалификация към ББИА. Била е и Ключов обучител към програма „Глоб@лни библиотеки – България” и е автор на обучителни материали.
Повече от 30 години е работила в Националната библиотека „Св. Св. Климент Охридски” на различни длъжности, вкл. като ръководител на Центъра за национална библиография, Отдел Ретроспективна библиография, Направление Дигитална библиотека, а също като Научен секретар на Националната библиотеката и Научен секретар на СНС по библиотечно - информационни науки към ВАК.

Галя Маринова

Главен библиотекар Направление „Библиотечно-библиографско и информационно обслужване и Връзки с обществеността в Регионална библиотека „Дора Габе“ Добрич. Работи в библиотеката повече от 20 години. Магистър по „Библиотечно-информационни науки и културна политика“, СУ „Св. Климент Охридски“. С опит в разработката и реализацията на проекти и програми за опазване на книжовното наследство, образователната интеграция, приобщаване към информационното общество на хора в неравностойно положение. Акцент в работата - създаване на дигитални колекции и тяхното популяризиране, организиране на културни прояви, различни по форми и практики, съобразени с необходимостите и интересите на различните публики.
Съставител на Био-библиографски указател „Данаил Ст. Бекяров /1911-2006/“ (2010) и сборник „Регионална библиотека „Дора Габе“ Добрич. 70 години – Пространство за всеки“, (2020); с множество публикации в професионалния и местния печат.

Теодора Денкова

Директор на Регионална библиотека „Дора Габе“ Добрич. Ръководи, организира и контролира цялостната дейност на Регионална библиотека „Дора Габе“ от 2021 г. Работи като библиотекар в Направление „Библиотечни фондове и каталози“ в продължение на 6 години. Магистър, специалност „Информационни технологии“. Допълнителна квалификация - Мениджър, професионална подготовка по „Мениджмънт и стопански бизнес“. С опит в изпълнението на проекти, които библиотеката реализира от 2022 г. до днес. Повишаваща квалификация по проект BIBLIO с международен сертификат, съобразен с ниво 5 на Европейската квалификационна рамка/ European Qualifications Framework (EQF).

Мануела Енчева

Зам.-директор на РБ „Партений Павлович” – Силистра от 2018 г., краевед и библиограф с над 40-годишна практика. Заемала е длъжностите методист в Дирекция „Библиотеки”, началник-библиотека в Педагогически факултет на Филиал Силистра към РУ „ Ангел Кънчев”, главен библиотекар „Библиография и краезнание” и ръководител направление „Проекти, информация и дигитализация“. Магистър библиотекар-библиограф, завършила е първия випуск във ВТУ през 1995 г. за придобиване на висше библиотечно образование. Участвала е в подготовката и в реализирането на дейностите в над 30 международни, национални и регионални проекта. Автор, съавтор, съставител и редактор на над 50 приносни издания с фактографска, библиографска, краеведска и методическа информация и на множество статии в местния и националния периодичен печат в областта на библиографията, методическата дейност, историята на град Силистра и др. Библиотекар на ББИА за 2024 година.

Надежда Механджийска

Главен библиотекар на Комплексен отдел „Справочно-библиографски и информационен отдел и Краезнание“ при Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ – Пазарджик.
Завършва специалност „Българска филология“ в Пловдивски университет „П. Хилендарски“ и специалност „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Съставител и редактор е на няколко краеведски библиографски указателя.

Дарина Славова

Зав. отдел „Справочно-библиографски и краеднание“ в Регионална библиотека „Николай Вранчев“, гр. Смолян. Работи в библиотеката от 19 години.
Магистър по Библиотечно-информационни науки и културна политика от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Съставител е на няколко справочни краеведски издания. Част е от екипа, стартирал Дигиталната библиотека „Паметта на Родопа планина“, като работи за обогатяването и представянето й. Участва в създаването и развитието на електронната страница „Краезнание“ на сайта на библиотеката. Включва се в реализацията на редица програми и проекти, свързани с опазването и разпространението на краеведските ресурси на библиотеката, както и с тристранното сътрудничество между региналните библиотеки в Кърджали, Хасково и Смолян. Организатор е на разнообразни културни и образователни събития, в които се акцентира върху съвместната работа с училищата в Смолянска област и неформалното образование на учениците.

Росица Попаркова

Главен библиотекар на Библиотека при НЧ „ Просвета-1865“ –гр. Гоце Делчев. В Библиотеката работи повече от 35 години на различни длъжности и поиции. Като ръководител на библиотеката над 30 години стаж, с опит в управлението и администрирането на библиотеката и библиотечните дейности. Разработване и реализирането на библиотечни проекти и програми - регионални, национални и международни. Участие с доклади в национални и международни библиотечни конференции. Специалност библиотекознание и библиография - Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), магистър по педагогика – ЮЗУ „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград и магистър „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Съставител на био- библиография „Гоце Николов Делчев“. Публикации в местния и професионален печат.

София Пейчева

Библиотекар по професия. Има магистърска степен по българска филология от СУ „Св. Климент Охридски“ и по библиотечно-информационни науки и културна политика от същия университет.
От 2004 г. е директор на Регионалната библиотека „Емануил Попдимитров“в гр. Кюстендил. Има професионален опит в организацията и управлението на библиотеките, както и в администрирането и ръководството на библиотека и библиотечни дейности.
Автор е на статии в областта на регионалното книжовно документално наследство в научни и професионални издания, на множество доклади на национални и международни конференции.
Под нейно ръководство Библиотеката е носител на наградата „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията „Обществена библиотека/библиотекар“ за 2025 г.

Здравка Валентинова Николова

Библиотекар в Регионална библиотека „Ем. Попдимитров” Кюстендил. Завършила е бакалавърска степен в Колеж по библиотечно дело, специалност „Информационни технологии” и магистърска степен в СУ „Св. Кл. Охридски”, специалност „Библиотечно-информационни науки и културна политика”.
Професионалният й път като библиотекар в Регионална библиотека Кюстендил преминава през отделите: Специализирана читалня, „Каталогизация”, „Изкуство” и „Краезнание”. Интересите й са в областта на опазване и популяризиране на регионалното книжовно документално наследство.

сесия Инфраструктура за достъп до културно наследство

Радка Калчева

Радка Калчева работи в областта на информационните и комуникационните технологии повече от 20 години в Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна. От 1999 г. е завеждащ отдел Информационни технологии, а от 2005 г. и координатор Европейски проекти. Радка Калчева е и магистър в областта на библиотечно – информационните науки, като от май 2017 г. е директор на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" – Варна.
От 2008 г. Радка Калчева е един от основните дизайнери и разработчици на Варненска дигитална библиотека. През същата библиотеката става един от основните български мултидисциплинарни агрегатори на данни за Европеана. През последните няколко години, под нейно ръководство, Варненска библиотека разработи и внедри нови дигитални услуги като: дигитална читателска карта, собствено пространство на потребителите „Моята библиотека", чатбота Ели – виртуален асистент-библиотекар, Библиомат – услуга за получаване на книги 24/7 и LIbvarMobile - мобилно библиотечно приложение.
Г-жа Калчева има опит в успешното реализиране на повече от 20 проекта, финансирани по различни европейски програми в областта на ученето през целия живот, ИКТ и Еразъм+.

Петко Георгиев

Д-р Петко Георгиев е главен библиотекар и завеждащ отдел „Специални сбирки“ в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, с над 20 години професионален опит в библиотечната сфера. Завършил е бакалавърска и магистърска степен по специалностите „Българска филология“ и „Етнология и културно проектиране“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Придобива библиотечна квалификация във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а впоследствие завършва магистърска програма по „Библиотечно-информационни технологии“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава образователната и научна степен „доктор“ по професионално направление „Науки за културата“ от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Експерт е по смисъла на чл. 96, ал. 3 и 4 от Закона за културното наследство. Професионалните и научните му интереси са насочени към проблемите на националната идентичност, историята и антропологията на Българското възраждане, културното наследство, специалните библиотечни сбирки и архивните колекции. Участвал е в различни научно-изследователски проекти, творчески и авторски колективи, като е автор на повече от четиридесет самостоятелни публикации. В настоящият момент научните му търсения са фокусирани върху приписките и бележките в българската възрожденска книжнина.

Ана Лазарова

От основателите и председател на сдружение „Цифрова република“ и националният координатор на Creative Commons за България. Ана е докторант в СУ „Св. Климент Охридски“ и преподава право на интелектуална собственост на няколко специалности във Философския факултет. В професионален план Ана е адвокат, работещ в сферата на авторското право, както и представител по индустриална собственост пред Българското патентно ведомство и Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO). От началото на годината тя е и член на Координационната група на авторскоправната общност на Европеана.

Форумът в медиите

Тук ще откриете материали, отразяващи събитието в медиите. Информацията предстои да бъде актуализирана.

Архив

Тук ще откриете фотографска документация от Национален форум 2026, публикувана след провеждането му.

Регистрация

Предварителнта регистрация е затворена.

Заповядайте на 18 ноември в Зала 3 на НДК, за да се присъедините към конференцията.

Фондация „Глобални библиотеки – България“ кани библиотекари от цялата страна да се включат в XI Национален Форум посветен на библиотеките и тяхната роля в съвременното общество. Събитието е отворено за широк кръг професионалисти, работещи в полето на библиотечната дейност, с опит и праткика в публични библиотеки от всякакъв формат.

Заповядайте да обмените опит с колеги и да се запознаете с тенденции, препоръки и практични решения, свързани с развитието на библиотеките днес!

ФОРМА ЗА регистрация на участници В НАЦИОНАЛНИЯ БИБЛИОТЕЧЕН ФОРУМ 2026

Записването за участие като публика във форума е отворено до 20 септември 2026 г., включително.
Записването се осъществява изцяло онлайн през формата за регистрация.
Участието във Форума 2026 е напълно безплатно.
Организаторите ще осигурят настаняване (2 нощувски) и възстановяване на транспортни разходи до София и обратно – на всеки, който е заявил участие във форума и е отбелязал, че има нужда от покриване на разходите за транспорт и осигуряване на настаняване в София. До запълване на местата!